1 Кой закон се прилага?
1.1. Кой закон се прилага във връзка с имуществото на двойката? Кои критерии/правила се използват за определяне на приложимото право? Кои международни конвенции трябва да се спазват по отношение на определени държави?
В шведското законодателство се прилагат две различни регулаторни рамки във връзка с определянето на приложимото право за семейното имущество. Първата регулаторна рамка се съдържа в Разпоредба (1931:429), базирана на конвенцията между Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция, съдържаща предписанията на международното частно право по отношение на брака, осиновяването и настойничеството. Разпоредбата е ревизирана посредством изменение към конвенцията през 2006 г. и е в сила от 1 декември 2008 г. Правилата са приложими, когато и двамата съпрузи за граждани на една от договарящите се страни към момента на брака и след това установят своето обичайно пребиваване в една от държавите. Двойката трябва също така да има обичайно пребиваване и гражданство в една от държавите (§ 2 a). Ако съпрузите не са се договорили друго, се прилага правото на договорната държава, в която съпрузите са установили своето обичайно пребиваване след сключването на брака. Ако на по-късен етап от брака двойката установи своето обичайно пребиваване в друга от държавите, правото на тази държава взема превес, ако съпрузите са живели там за поне две години. Ако двамата съпрузи са свързани с новата държава по обичайно пребиваване поради националност или поради това, че на по-ранен етап от брака са имали обичайно пребиваване там, правото се променя незабавно с промяната на обичайното местожителство (§ 3 a). Втората разпоредба се съдържа в Закон (1990:272) относно международните въпроси, свързани с имуществото на съпрузите и съвместно съжителстващите. Съгласно § 4, освен ако не е договорено друго, по отношение на техните имуществени отношения се прилага правото на държавата, в която съпрузите са установили своето обичайно пребиваване след като са сключили брак. Ако на по-късен етап те установят своето обичайно пребиваване в друга държава и живеят там за поне две години, тогава вместо това се прилага правото на тази държава. Ако съпрузите установят своето обичайно пребиваване в държава обаче, в която и двамата имат националност или в която преди това вече са имали обичайно пребиваване по време на брака, се прилага правото на тази държава, от момента, в който те установят своето обичайно пребиваване там. Ако се счита, че съпрузите нямат обичайно пребиваване в същата държава като цяло, се прилага правото на държавата, с която имат най-тесни връзки. Тази оценка се прави чрез разглеждане на обстоятелствата във всеки случай. Разпоредбите на Закон (1990:272) са приложими в случаи, които не са обхванати от конвенцията между северните държави. Съгласно тези два типа законодателство, във всички случаи може да се прилага само правото на една държава. По този начин дадена промяна в приложимото право се прилага с обратна сила.
1.2. Имат ли съпрузите възможност на избор на приложимото право? Ако това е така, с какви принципи се управлява този избор (напр. избор на закони, формални изисквания, ретроспективна дейност)?
Основното правило съгласно рамката между северните държави е автономия на страните. Съгласно § 3 съпрузите могат да се договорят за прилагането на а) правото на дадена договорна държава, където един от тях е имал обичайно пребиваване или на която е бил гражданин, когато е сключен договорът, или б) правото на дадена договорна държава, където и двамата съпрузи са имали последно обичайно пребиваване по едно и също време по време на брака. Автономията на страните се прилага също така като образец за общоприложимите правила на Закон (1990:272). Двойката може да избира приложимото право на която страна желае, в която един от тях е имал обичайно местожителство или е бил гражданин, по времето, когато договорът е бил сключен (§ 3). Съгласно шведското законодателство споразумението на съпрузите по отношение на приложимото право е формално валидно, когато е било сключено писмено и подписано от двете страни, което означава, че споразумението за избор на право няма нужда да бъде регистрирано в даден орган, да има свидетели или да бъде съставено в конкретна форма. Въпреки споразумението за избор на право, съпрузите определят приложимото право, което определя всички въпроси от съществено значение, свързани с техните имуществени отношения в брака. Споразумението за избор на право на съпрузите има последици с обратна сила.
