1 Кой закон се прилага?
1.1. Кой закон се прилага във връзка с имуществото на двойката? Кои критерии/правила се използват за определяне на приложимото право? Кои международни конвенции трябва да се спазват по отношение на определени държави?
Браковете, сключени преди 1 септември 1992 г., се подчиняват на обикновеното право, а браковете, сключени след тази дата и преди 28 януари 2019 г., са предмет на разпоредбите на Хагската конвенция от 14 март 1978 г. относно приложимото право по отношение на имуществения режим между съпрузи.
Приложимото право за режимите на имуществени отношения за съпрузи, женени от преди 1 септември 1992 г. по принцип се определя от местоположението на първото семейно местожителство. По този начин избраното право урежда всички имуществени отношения между съпрузите без значение къде се намира тяхното имущество. Този критерий за взаимосвързаност е постоянен: правото за първото семейно местожителство се прилага през целия брак, дори ако съпрузите се преместят в друга държава.
За бракове, сключени след 1 септември 1992 г., се прилага Конвенцията от Хага от 14 март 1978 г. по отношение на имуществените отношения между съпрузите, с изключение на първичния режим, който продължава да се урежда чрез френските предписания, приложими съгласно задължителните разпоредби (член 212-226 от ГК). В случай че съпрузите не са посочили избор преди брака, приложимото право принципно е правото на тяхното първо семейно местожителство. Противно на прецедентното право, Конвенцията от Хага постановява три случая, при които приложимото право автоматично се променя (член 7, ал. 2):): в случай че съпрузите установят своето местожителство в държавата на своята обща националност; в случай че те пребивават повече от 10 години в дадена държава след брака; за съпрузите, които не са установили своето обичайно местожителство на територията на същата държава след брака (и чийто режим на имуществени отношения следователно е предмет на правото на държавата на общата националност), в случай че те установят своето обичайно местожителство в същата държава. Тази автоматична промяна ще има ефект единствено в бъдеще (въпреки това чл. 8 позволява на съпрузите да поставят цялото си имущество под новото право, при условие че този избор не засяга правата на трети лица).
След приемането на европейския Регламент (ЕС) 2016/1103 от 24 юни 2016 г. се прилагат нови правила за определяне на правото, приложимо спрямо всички бракове, сключени след 29 януари 2019 г. и за браковете, сключени преди датата на влизане в сила, ако съпрузите са избрали право, приложимо спрямо режима на имуществените им отношения, считано от 29 януари 2019 г.
При липса на избор на [приложимо] право йерархията на критериите за привръзка за определяне на приложимото право е посочена в член 26, както следва.
- Първото общо обичайно местопребиваване на съпрузите след сключването на брака.
- Ако това не е изпълнено – общото гражданство на съпрузите към момента на сключване на брака. Този критерий не може да бъде използван, ако съпрузите имат няколко общи гражданства.
- Ако това не е изпълнено – правото на държавата, с която съпрузите заедно имат най-тесни връзки към момента на сключване на брака.
По изключение и по молба на някой от съпрузите компетентният съдебен орган може да реши, че се прилага правото на държава, различна от държавата на първото общо обичайно местопребиваване след сключването на брака (член 22.3).
1.2. Имат ли съпрузите възможност на избор на приложимото право? Ако това е така, с какви принципи се управлява този избор (напр. избор на закони, формални изисквания, ретроспективна дейност)?
Съпрузите могат да определят приложимия закон по отношение на своя режим на съпружеска собственост. За брачните договори, съставени преди влизането в сила на Хагската конвенция от 14 март 1978 г. (1 септември 1992 г.), съпрузите могат да изберат което и да е приложимо право. От влизането в сила на Хагската конвенция до 28 януари 2019 г. определянето се ограничава до едно от законодателствата, посочени в член. 3: правото на дадена държава, чийто гражданин е един от съпрузите към момента на определянето, правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на един от съпрузите или правото на първата държава, където един от съпрузите е установил ново обичайно местопребиваване след брака. Конвенцията от Хага също така позволява причисляването на цялото недвижимо имущество към правото по местоположение, където то се намира (чл. 3, ал. 2). Конвенцията от Хага изисква посочването на приложимото право да бъде изрично изразено или да произтича от необходима последица от разпоредбите на брачния договор (чл. 11).
Съпрузите могат също така да променят приложимото право спрямо режима на своите имуществени отношения по време на техния брак. В този случай Конвенцията от Хага се прилага дори за съпрузи, сключили брак преди нейното влизане в сила, при условие че изборът е направен след влизането в сила на Конвенцията (чл. 21). Тук изборът е ограничен до двата типа право, посочени в чл. 6:правото на която и да било държава, на която някой от съпрузите е гражданин към момента на определяне на правото на държавата, в която някой от съпрузите има обичайно пребиваване към момента на определянето. Конвенцията от Хага също така позволява подчиняване на цялото недвижимо имущество към правото по местоположение, където то се намира (чл. 6, ал. 2). Новият закон се прилага с обратна сила към датата на сключване на брака, при спазване на правата на трети страни, но съпрузите могат да решат промяната в приложимия закон и следователно режима на съпружеска собственост да се прилага само за в бъдеще: в този случай те трябва да бъдат посъветвани да прекратят предишния си режим на съпружеска собственост. Закон 97-987 от 28 октомври 1997 г.изменя Гражданския кодекс, за да адаптира предписанията на Конвенцията от Хага и за да организира гласността по отношение на промяната в режима на имуществени отношения, предизвикана от прилагането на чуждестранното право.
Регламент (ЕС) 2016/1103 предвижда възможността за избор на правото на една от държавите, чийто гражданин е поне един от съпрузите или правото на [държавата, където] поне единият от съпрузите [има] обичайно местопребиваване към момента на избора, като право, приложимото спрямо режима на имуществените им отношения (член 22). Този избор може да бъде направен действително единствено след 29 януари 2019 г. в рамките на брачен договор или споразумение за избор на приложимо право и в съответствие с официалните изисквания, изложени в член 23.
На последно място, изборът на право, приложимо спрямо имуществения режим между съпрузите по време на брака, ще има действие само в бъдеще, освен ако е договорено друго между съпрузите и без ущърб на правата на трети лица.
