1 Кой закон се прилага?
1.1. Кой закон се прилага във връзка с имуществото на двойката? Кои критерии/правила се използват за определяне на приложимото право? Кои международни конвенции трябва да се спазват по отношение на определени държави?
За бракове, сключени преди 28 януари 2019 г., се прилагат испанските национални правила. Последиците от брака се уреждат от общото лично право на съпрузите (определено по националност и, ако и двамата съпрузи са испанци, също от „vecindad civil“, което определя, кои различните испански системи може да се приложат) към момента на сключване на брака. При липса на такова право, те се уреждат от личното право или от правото на обичайно местожителство на някой от съпрузите, както е договорено от двамата съпрузи в автентичен акт преди сключването на брака. Ако не са направили такъв избор на право, последиците от брака се уреждат от правото на тяхното общо обичайно местожителство, незабавно след сключването на брака или, ако няма такова местожителство, от правото на мястото, в което е сключен бракът ( чл. 9, ал. 2 от ГК).
Където не е възможно да се определи приложимото право (т.е. за съпрузи с различно vecindad civil, които нямат споразумение, преди сключването на брака, които нямат общо обичайно местожителство след брака и които са сключили брак в чужбина), прилага се конфликтното правило за бракове между испанци ( чл. 16, ал. 3 от ГК).
След приемането на европейския Регламент (ЕС) 2016/1103 от 24 юни 2016 г. се прилагат нови правила за определяне на правото, приложимо спрямо всички бракове, сключени след 29 януари 2019 г. и за браковете, сключени преди датата на влизане в сила, ако съпрузите са избрали право, приложимо спрямо режима на имуществените им отношения, считано от 29 януари 2019 г.
При липса на избор на [приложимо] право йерархията на критериите за привръзка за определяне на приложимото право е посочена в член 26, както следва.
- Първото общо обичайно местопребиваване на съпрузите след сключването на брака.
- Ако това не е изпълнено – общото гражданство на съпрузите към момента на сключване на брака. Този критерий не може да бъде използван, ако съпрузите имат няколко общи гражданства.
- Ако това не е изпълнено – правото на държавата, с която съпрузите заедно имат най-тесни връзки към момента на сключване на брака.
По изключение и по молба на някой от съпрузите компетентният съдебен орган може да реши, че се прилага правото на държава, различна от държавата на първото общо обичайно местопребиваване след сключването на брака (член 22.3).
1.2. Имат ли съпрузите възможност на избор на приложимото право? Ако това е така, с какви принципи се управлява този избор (напр. избор на закони, формални изисквания, ретроспективна дейност)?
До 28 януари 2019 г. съпрузите имат право свободно да избират [приложимо] право, единствено ако са с различно гражданство. В съответствие с разпоредбите, посочени в 1.1, те могат да избират правото на всеки от съпрузите по договора (т.е. личното право на всеки от съпрузите – вж. по-горе – или правото на обичайното местопребиваване на един от съпрузите към момента на сключване на брака) (чл. 9, ал. 2 от ГК).
Регламент (ЕС) 2016/1103 предвижда възможността за избор на правото на една от държавите, чийто гражданин е поне един от съпрузите или правото на [държавата, където] поне единият от съпрузите [има] обичайно местопребиваване към момента на избора, като право, приложимото спрямо режима на имуществените им отношения (член 22). Този избор може да бъде направен действително единствено след 29 януари 2019 г. в рамките на брачен договор или споразумение за избор на приложимо право и в съответствие с официалните изисквания, изложени в член 23, като това официално изискване означава, че е задължителен автентичен нотариален акт..
На последно място, изборът на право, приложимо спрямо имуществения режим между съпрузите по време на брака, ще има действие само в бъдеще, освен ако е договорено друго между съпрузите и без ущърб на правата на трети лица.
