1 Кой закон се прилага?
1.1. Кой закон се прилага във връзка с имуществото на двойката? Кои критерии/правила се използват за определяне на приложимото право? Кои международни конвенции трябва да се спазват по отношение на определени държави?
Личните и имуществени отношения между съпрузите са предмет на законодателството на страната, на която и двамата съпрузи са граждани (чл. 51, ал. 1 от международното частно право). Ако съпрузите не са от една и съща националност, се прилага законодателството на страната, в която са установени двамата съпрузи („местожителство" е мястото, където човек остава с намерението да установи постоянното си пребиваване; член 25 от Гражданския.кодекс). Ако съпрузите не са установени в една и съща държава, се прилага законодателството на страната, в която и двамата пребивават Ако съпрузите не пребивават в една и съща държава, се прилага правото на държавата, с която съпрузите са най-тясно свързани (чл. 51, ал. 2 от международното частно право).
1.2. Имат ли съпрузите възможност на избор на приложимото право? Ако това е така, с какви принципи се управлява този избор (напр. избор на закони, формални изисквания, ретроспективна дейност)?
Съпрузите могат да изберат имуществените им отношения и брачният им договор да бъдат предмет на законодателството на страната на гражданството на един от тях или на страната, където е местожителството или местопребиваването им. Те могат да избират приложимото право, преди да встъпят в брак или по време на брака (чл. 52 ал. 1 от международното частно право). Ако не го направят, брачният договор се регулира от правото, което е приложимо към личните и имуществените отношения между съпрузите в момента на сключването му (чл. 52 ал. 2 от международното частно право).
За да бъде валиден изборът на право, той трябва да приеме формата за брачните договори от избраното законодателство или това на страната, в която е направен изборът на право (чл. 52 ал. 3 от международното частно право). Съгласно полското законодателство, брачният договор трябва да приеме формата на нотариално заверен автентичен документ (чл. 73, ал. 2 от Гражданския кодекс и чл. 47 ал. 1 от Кодекса за семейството и настойничеството).
