3 Как могат съпрузите да уреждат своя режим на собственост?
3.1. Кои разпоредби могат да бъдат променени от договор и които не могат да бъдат? Кой режим на брачна собственост може да бъде избран?
Съпрузите не са задължени да спазват законовия режим, а са свободни да приемат брачен договор, адаптиран за тяхното лично положение.
Гражданският кодекс определя три основни категории договорни режими:
- режим на имуществена общност,
- режим на имуществена разделност,
- режим на участие в общност с увеличена стойност.
Всички договорни режими са базирани на принципа, че съпрузите са свободни да приемат режим на имуществени отношения по свой избор. Въпреки това, тяхната свобода на избор в това отношение зависи от известни ограничения, тъй като те трябва да следват определени принципи.
По тази начин брачният договор може да влезе в противоречие с общоприетите принципи на моралност (член 1387 от ГК), да се отклони от правилата, уреждащи родителските права, законното администриране и настойничеството (член 1388 от ГК) или да бъде свързан с уредбите на дадено споразумение, или да предизвика отказване от право, което ще има като последица промяна в законовия ред за наследяване (член 1389 от ГК). Разпоредбите в членове 212 до 226 от Гражданския кодекс трябва да бъдат изцяло съблюдавани, с изключение на тези, които постановяват прилагането на режими за имуществени отношения.
Общностните режими са посочени в член 1497 и последващите от Гражданския кодекс. Съпрузите могат да избират между определен брой режими на имуществени отношения, най-известният от които е режимът за универсална имуществена общност, уреден в член 1526 от Гражданския кодекс. В случай на универсална имуществена общност, всяко настоящо и бъдещо имущество, едновременно движимо или недвижимо, е част от съвместното имущество. Следователно съпрузите нямат отделно имущество, единствено изключение правят вещите, които поради своето естество са имущество на един от съпрузите. Всички съпружески задължения са общи и двамата съпрузи са солидарно отговорни за тях. Това се прилага дори за задължения, възникнали за един от съпрузите, преди брака.
Режимът на имуществена разделност се урежда от членове 1536 до 1541 от Гражданския кодекс. С този режим съпрузите принципно нямат съвместно имущество. Цялото имущество принадлежи или на единия, или на другия съпруг. Всеки съпруг запазва правата за администриране, ползване и свободно разреждане със своето лично имущество и е отговорен за каквито и да било задължения, възникнали за него, било то преди или след брака (член 1536 от ГК). Единственото изключение са задълженията, възникнало за някой от съпрузите по отношение на поддържането на домакинството или отглеждането на децата.
Режимът на участие в общност с увеличена стойност се урежда от членове 1569 до 1581 от Гражданския кодекс. Всеки съпруг запазва правата за администриране, ползване и свободно разпореждане на своето лично имущество. По време на брака, този режим функционира така, както ако съпрузите бяха избрали режима на имуществена разделност, и до момента до неговото прекратяване, той функционира като режим на общност (член 1569 от ГК).
3.2. Какви са формалните изисквания и с кого трябва да се свържа?
Всички брачни договори трябва да бъдат съставяни пред нотариус (член 1394 от ГК). Следователно е от съществено значение свързването с нотариус за съставянето на подобен акт.
3.3. Кога може да бъде сключен договорът и кога влиза в сила?
Брачният договор може да бъде сключен или преди, или по време на брака. Ако е съставен преди брака, договорът може да влезе в сила едва в деня на сключване на брака (член 1395 от ГК). Ако е сключен по време на брака, той влиза в сила между страните от датата на сключването му (член 1397, параграф 2 от ГК).
3.4. Може ли съществуващият договор да бъде променен от съпрузите? Ако е това така, при какви условия?
След като договорният или законовият режим на имуществени отношения е бил в сила за две години, съпрузите могат чрез нотариален акт и в рамките на определени ограничения, да внесат промени, които те считат за подходящи по него, или дори да го променят изцяло (член 1397, параграф 1 от ГК).
