3 Как могат съпрузите да уреждат своя режим на собственост?
3.1. Кои разпоредби могат да бъдат променени от договор и които не могат да бъдат? Кой режим на брачна собственост може да бъде избран?
Чрез брачен договор (бъдещите) съпрузи могат да се споразумеят за режим на съпружеско имущество, различен от законния. Те могат да предвидят режим на разделност на имуществото, режим, при който общото имущество е това, което е към датата на прекратяване на брака, както и разширяване или намаляване на обхвата на общата собственост (чл. 717 от Гражданския кодекс). Договорът може да съдържа, по принцип, каквито и да са договорености, ако законът не ги забранява – по-специално той може да определи по различен начин от закона условията за включване/изключване на съществуващите и бъдещи активи в/от общата собственост. Това означава например, че съпрузите могат да се договорят, че даден актив (например недвижим имот), който е собственост само на единия съпруг, ще стане част от общото имущество на съпрузите. Брачният договор може също така да регламентира имуществените отношения в случай на прекратяване на брака с развод или поради смърт (чл. 718, ал. 1 и 2 от Гражданския кодекс). Управлението на общото имущество също може да се регламентира от брачния договор в съответствие с нуждите на съпрузите.
Дори и по време на режим на разделност на собствеността обаче, договорът по същество не може да отмени изискването за съгласие на двамата съпрузи за разпоредителни действия с т.нар. семейно домакинско имущество (т.е. движимо имущество, което служи за задоволяване жизнени нужди на семейството, независимо от това дали то е обща собственост или е само на единия от съпрузите) (чл. 718, ал. 3 от Гражданския кодекс). Освен това, брачният договор не трябва да изключва от своите последици възможността на съпруга да се грижи за семейството и той не трябва да засяга правата на трети лица, освен ако третото лице не се е съгласило или ако договорът е регистриран, по искане на двамата съпрузи, в публичен регистър на брачните договори (чл. чл. 719 и 721 от Гражданския кодекс).
3.2. Какви са формалните изисквания и с кого трябва да се свържа?
Тези договори трябва да бъдат изготвени от нотариус под формата на официален (автентичен) документ (чл. 716, ал. 2 от Гражданския кодекс).
3.3. Кога може да бъде сключен договорът и кога влиза в сила?
Договорът може да бъде сключен във всеки момент по време на брака, но и преди неговото сключване. В първия случай договорът влиза в сила при сключването му, а във втория – когато съпрузите законно встъпят в брак.
Ако предметът на договора обаче е обект, вписан в публичен регистър (напр. недвижимо имущество), който вече е общо имущество на съпрузите или което принадлежи само на единия от тях, договорът произвежда действие в тази си част спрямо трети лица само при регистрирането му в този публичен регистър (чл. 720, ал. 2 от Гражданския кодекс). Ако съпрузите се договорят за обратно действие на определения от тях режим, това е ирелевантно.
3.4. Може ли съществуващият договор да бъде променен от съпрузите? Ако е това така, при какви условия?
Съпрузите са свободни да променят съществуващия брачен договор, ако се споразумеят за това. За новото споразумение също се изисква да бъде официален (автентичен) документ, изготвен от нотариус. Режимът на общата собственост може да бъде променен и с решение на съда (по искане на един от съпрузите). Такава промяна изисква съгласие на съпрузите или съдебно решение относно частите от общата собственост на съпрузите в съществуващия режим на съпружеска общност. И пак, тези промени произвеждат действие срещу трети лица само при определени условия.
