2 Съществува ли правен режим на брачна собственост и ако е така, какво предвижда той?
2.1. Моля, опишете общите принципи: Кои вещи са част от съпружеската имуществена общност? Кои вещи са част от отделни имоти на съпрузите?
Правният режим на брачна собственост е режимът на разделяне на собствеността. Всеки от съпрузите запазва това, което той/тя е донесъл в брака и става едноличен собственик на вещите, които той/тя е придобил по време на брака (§ 1237 Allgemeines Bürgerliches Gesetzbuch, ABGB). По отношение на разпореждане върху техните вещи, по принцип съпрузите не са обект на никакви ограничения и не са задължени да гарантират дълговете на другия съпруг.
2.2. Има ли правни предположения относно приписването на собственост?
Няма такива правни положения.
2.3. Трябва ли съпрузите да правят опис на активите? Ако това е така, кога и как?
Няма разпоредба, която прави задължително създаването на опис на активите.
2.4. Кой е отговорен за администрирането на собствеността? Кой има право да се разпорежда със собствеността? Може ли единият съпруг да се разпорежда/да администрира собствеността сам или е необходимо съгласието на другия съпруг е (напр. в случаи на разпореждане с дома на съпрузите)? Какъв ефект има липсващото съгласие върху валидността на една правна сделка и за изпълнението му срещу трета страна?
По принцип, съпрузите може да се разпореждат свободно със своята лична собственост по време на брака. Те могат да ограничат свободата си на разпореждане върху определени вещи чрез договаряне на забрана за отчуждаване и/ или на забрана за тежест в полза на другия съпруг (§ 364c ABGB). Записването на такава забрана в имотния регистър също така подлежи на изпълнение срещу трети страни, така че оттук нататък съответният недвижим имот може само да се продава със съгласието на другия съпруг.
Когато съпрузите придобият владение на „етажна собственост” (кондоминиум) по смисъла на WEG (Wohnungseigentumsgesetz - Закона за етажната собственост), те могат да се разпореждат само владението на етажната собственост, както и със съвместното ползване на обекта (§ 13 para 4 WEG). Дяловете на етажната собственост могат да бъдат съвместно ограничени, да им бъдат наложени тежести или да станат обект на изпълнение. Отчуждението на дял на собственост от страна на единия съпруг трябва да бъде одобрено от другия съпруг. (§ 13 para 3 WEG) Ако жилището служи за задоволяване на неотложни жилищни нужди на най-малко един от съпрузите, по време на брака на другия е забранено да подава иск за прекратяване на общото владение на етажната собственост по силата на § 830 от Гражданския процесуален кодекс (ABGB) (§ 13 para 6 WEG).
Ако само единият съпруг има право да се разпорежда с жилище, което служи за удовлетворяване на неотложни жилищни нужди на другия съпруг, на първия е забранено да се разпорежда с общото жилище в ущърб на другия съпруг (§ 97 ABGB).
2.5. Правните сделки, извършени от един съпруг, имат ли също така обвързващ ефект за другите?
В рамките на т. нар. „представителство, подразбиращо се в действителност”, съпружеското лице, който управлява домакинството и не разполага с доходи или разполага само с ниски доходи, може да сключва правни сделки в ежедневния живот в полза на другото лице, които са в полза на домакинството и които не надхвърлят определено ниво, съответстващи на стандарта на живот на съпрузите (§ 96 ABGB). В този случай, само представляваният съпруг става договарящ се партньор.
2.6. Кой е отговорен за задълженията, възникнали по време на брака? Кое имущество може да бъде използвано от кредитори, за да удовлетворят своите искове?
По принцип всеки от съпрузите е индивидуално отговорен за дългове, направени от него/нея. Представителството, подразбиращо се в действителност, описана в точка 2.5, представлява изключение от това правило.
