5.1. Как се разделя собствеността (вещните права in rem)?

При липса на споразумение за противното, принципът на разделяне на собствеността се запазва до развода (по предварително споразумение, което влиза в сила от датата на развода, виж 3.1. по-горе). Съпрузите могат да разделят семейното имущество от ежедневна употреба и семейните спестявания чрез споразумение или чрез подаване на молба в рамките на една година от окончателния развод – за решение на съда (§§ 85, 95 EheG).
Семейното имущество от ежедневна употреба и семейните спестявания подлежат на разделяне (§ 81 Abs 1 EheG). „Семейна собственост от ежедневна употреба” са физическите обекти, които служат на употребата на двамата съпрузи по време на съпружеското съжителство (§ 81 para 2 EheG). Това включва също и семейното жилище и домакинските вещи. Правата могат също така да формират част от семейното имущество за ежедневна употреба (например in rem права (вещни права) върху недвижима собственост) (§ 86 para 1 EheG). „Семейни спестявания” са спестявания или активи, които съпрузите са натрупали по време на семейното съжителство и които обикновено са предназначени за реализация (§ 81 para 3 EheG).
Изключени от разделянето са вещи, които съпругът/съпругата са внесли в брака, придобити в резултат на смърт или които той/тя са получили като подарък от трета страна, вещи, които служат за лична употреба само на единия съпруг или за упражняването на неговата/нейната професия, както и вещи, които принадлежат на една компания или дялове в дружество, доколкото те не са чисти инвестиции (§ 82 EheG). Семейното жилище и домакински вещи – дори когато единият партньор ги е донесъл в брака, са наследени или получени като подарък – трябва да бъдат включени в разделянето, когато съпрузите са съгласни с това, когато другият съпруг зависи от продължаващото им използване, за да осигури нуждите на неговия/нейния живот, или когато общо дете има значителна необходимост от продължаването на тяхното използване (§ 82 para 2 EheG). Включването на семейното жилище в разделението в съответствие с § 82, ал.2, може да се изключи по съгласие на съпрузите (§ 87 para 1 EheG) 
Имуществото, подлежащо на разделяне, трябва да бъде справедливо разделено. При осъществяването на това, качеството и степента на приноса на всеки от съпрузите за придобиване на собствеността и за благосъстоянието на децата трябва да бъдат взети под внимание (§ 83 para 1 EheG)
Ако съпрузите са сключили брачен договор, и вещите, принадлежащи към съпружеската имуществена общност не са предмет на разделянето по силата на §§ 81et seq от Закона за брака (EheG), съдбата на брачния договор, при липса на друго споразумение, зависи от вината на съпрузите във връзка с развода. Ако няма разлика в степента на вината, всеки от съпрузите получава обратно това, което той или тя е донесъл. В случай на превес на вината на единия съпруг, другият може да избере дали брачния договор следва да бъде отменен или дали да се приложи разделение в съотношение 50/50, както в случай на смърт на единия съпруг (§ 1266 ABGB) Правото, създадена с договор за наследство, остава непокътнато в полза на невиновния съпруг (§ 1266 ABGB)

5.2. Кой е отговорен за съществуващите дългове след развод/раздяла?

Дълговете, които са тясно свързани с брачната собственост от ежедневна употреба или  със семейни спестявания или които са свързани с разходи в хода на семейния живот трябва да бъдат оценени при разделянето (§ 81 para 1 EheG) (§ 83 para 1 EheG). Ако няма споразумение между съпрузите за това, съдът може да определи кой съпруг във вътрешните отношения е длъжен да плати дълговете (§ 92 EheG).

5.3. Има ли единият съпруг претенции за изравнително плащане?

Разделението трябва да се проведе преди всичко чрез разпределянето на вещи. Само ако е невъзможно да се постигне справедлив резултат по този начин, съдът може да вземе решение за плащане за изравняване в полза на съпруга в неравностойно положение (§ 94 para 1 EheG).

Print this topic

back to top