8 Какво предвижда законът за собствеността за регистрирани и нерегистрирани партньори?
Разпоредбите относно имуществените отношения между съпрузите могат да се приложат по аналогия за регистрирани съжителства (които могат да възникнат само между лица от един и същ пол) (чл. 3 (1), букви а)-с) от Закон XXIX от 2009 г. относно регистрирано съжителство и свързано законодателство, и за изменение на други закони за улесняване доказването на съжителство).
От 1 януари 2010 г. двойките от един и същ пол, както и двойките от различен пол, имат равни права да поискат регистриране на своето съжителство пред нотариус. Тази регистрация следва да се разграничава от описаната в първия параграф. Тя не създава никакви нови права или задължения, а просто улеснява доказването на наличие на съжителство (Чл. 36/E-36/G от Закон XLV от 2008 г. за определени неподлежащи на оспорване нотариални производства).
Считано от 15 март 2014 г. партньорите могат да договарят чрез договор своите имуществени отношения за срока на тяхното партньорство. Договорът се счита за действителен, ако е изготвен като официален (автентичен) документ или като частен документ, заверен от адвокат. Договорът за партньорство може да съдържа каквито и да са разпоредби, отнасящи се до правата на собственост, които могат да се прилагат и към брачните двойки в брачен договор или в съответствие с Гражданския кодекс.
Договорът за партньорство се счита, че произвежда действие спрямо трети лица, ако договорът е вписан в националния регистър на договорите за партньорство или ако партньорите са в състояние да докажат, че третото лице е знаело или е трябвало да знае, че такъв договор съществува, включително и съдържанието му. Разпоредбите, отнасящи се до регистъра на брачните договори, се прилагат mutatis mutandis (съответно) към регистъра на договорите за партньорство.
(Чл. 6: 515 от Гражданския кодекс)
Освен ако не е предвидено друго в договора за партньорство, партньорите се считат за независими при закупуването на имоти по време на тяхното съжителство. Ако съжителството се прекрати, всеки от партньорите може да поиска разделянето на собствеността, която е придобита съвместно през периода на съжителство. Всяко имущество, което може да бъде счетено за отделно лично имущество в случай на брак, не се третира като съвместно придобито имущество.
Партньорите имат право на дял от съвместно придобитото имущество предимно в натура, пропорционално на техния принос. Положеният труд в домакинството, в отглеждането на деца, както и в начинания на другия партньор, се тълкува като допринесъл за придобиването. Ако съотношението на приноса не може да се определи, той се счита за равен, освен ако това би съставлявало несправедлива финансова загуба по отношение на някой от партньорите.
Освен ако не е предвидено друго в Гражданския кодекс, разпоредбите за семейна отложена съпружеска имуществена общност се прилагат mutatis mutandis и за защита на дял на партньора в съвместно придобито имущество и при разделяне на съвместно придобито имущество между партньорите.
(Чл. 6:516 от Гражданския кодекс)
Партньорите могат да сключат споразумение относно по-нататъшното използване на общото им жилище след прекратяване на тяхното партньорство преди сключване и по време на тяхното партньорство. Договорът се счита за действителен, ако е изготвен като официален (автентичен) документ или като частен документ, заверен от адвокат.
(Чл. 6:517 от Гражданския кодекс)